Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най любя на света?

Тамо аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей.

Тамо де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска низина.

Там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата,
и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народът й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същия език.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.

До чукаритe карпатски
е стигала тяхна власт
и стените цариградски
треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава -
тия жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!

Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приеми!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де Бог всичко наспори;

твоите мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.